Въведение

Клетъчната линия MC38 — известна също като MCA-38, MCA 38, MCA38, MC-38, MC-38 B/6, Mouse Colon 38, Colon 38, Colon-38, Colon38, Murine Carcinoma-38 и C38 (Cellosaurus номер CVCL_B288) — е един от най-широко използваните миши модели в изследванията на колоректалния рак и имуноонкологията. Първоначалната туморна лезия е предизвикана с канцерогена 1,2-диметилхидразин (DMH) при мишки от линията C57BL/6 и е описана от Corbett и колеги през 1975 г. [1]; впоследствие клетъчната линия беше създадена в култура от Тан, Холиоук и Голдрозен през 1976 г. [2]. Сингенената съвместимост на клетките MC38 с мишки от линия C57BL/6, високата им мутационна натовареност и отзивчивостта им към инхибитори на имунните контролни точки са превърнали тези клетки в незаменим инструмент за изучаване на неоплазми на дебелото черво, ракови ваксини, CD8-позитивните Т-лимфоцитни реакции, тумор-асоциираните макрофаги и биологията на пътя на рецептора за програмирана клетъчна смърт 1 (PD-1). Моделът продължава да подкрепя напредъка в имунотерапията на рака, генната терапия и откриването на неоантигени.

Основни изводи

• MC38 е клетъчна линия от аденокарцином на дебелото черво при мишки, сингенична с мишия щам C57BL/6, получена от тумор, предизвикан от DMH.
• Клетъчната линия носи висока мутационна тежест и експресира неоантигени, разпознавани от CD8-позитивните Т-лимфоцити — но кои точно неоантигени са налице зависи от подлинията (виж по-долу).
• MC38 е чувствителен към инхибиторите на имунните контролни точки, което го превръща в широко използван модел за изследвания на PD-1/PD-L1 пътя.
• Моделът се използва широко при разработването на ваксини срещу рак, при генната терапия с цитокини и в изследванията в областта на туморната имунология.
• Съществуват значителни геномни и транскриптомни разлики между подлиниите на MC38 от различни хранилища. Добре известните неоепитопи Rpl18 и Adpgk присъстват в подлинията от Лайден (MC38-L), но липсват в подлинията от Kerafast/NCI (MC38-K), която поради това не се разпознава от съответните Т-клетки. Внимателният подбор на източниците и документирането на произхода са от съществено значение. [3]
• Налице са множество генетично модифицирани линии (с нокаут, репортерни, със свръхекспресия), което разширява експерименталната гъвкавост на модела.

Какво представлява MC38?

MC38 е трансплантируема клетъчна линия от аденокарцином на дебелото черво с миши произход, класифицирана като ракова клетъчна линия в базата данни Cellosaurus (CVCL_B288). Линията е получена от женска мишка от линията C57BL/6 на неуточнена възраст, страдаща от аденокарцином на дебелото черво (аденокарцином на дебелото черво при мишки, NCIt C120044). Corbett и колегите му индуцираха 82 тумора на дебелото черво при четири инбредни миши линии като част от систематично усилие за създаване на модели на тумори на дебелото черво, подходящи за трансплантация, за провеждане на тестове за химиотерапия; четири тумора оцеляха след първата трансплантация и преминаха към серийно пасиране [1]. Впоследствие Тан, Холиок и Голдрозен описаха методи за селективно култивиране на линията MCA-38 in vitro, като отбелязаха, че фибробластоидните елементи могат да бъдат отстранени чрез третиране с трипсин, за да се получи стабилна епителна популация [2]. В „Cellosaurus“ за MC38 е посочено време за удвояване от 24,3 часа [4], като линията се поддържа като адхезивна култура. Омичната характеристика включва секвениране на целия екзом, транскриптомика чрез микрочип и RNA-seq, протеомика на пептидома на MHC клас I, анализ с SNP-матрица и секвениране на митохондриалния геном. (Cellosaurus регистрира записите за пептидома под общото наименование „пептидом на HLA клас I“; мишините клетки представят пептиди върху H-2 молекули, а не върху HLA молекули.)

Информация за клетъчната култура MC38

Забележка относно специфичните за подлинията условия: посочената по-горе среда съответства на културалните условия, описани за подлинията, получена от Kerafast/NCI (MC38-K). Сублинията „Leiden“ (MC38-L) се поддържа в IMDM с 8 % FBS, 2 mM L-глутамин и 50 µM 2-меркаптоетанол [3]. Потребителите трябва да спазват условията, определени от техния доставчик.

Предимства на клетките MC38

Едно от основните предимства на Клетки MC38 е тяхната сингенична съвместимост с широко разпространения миши щам C57BL/6. Тази съвместимост позволява на изследователите да изучават взаимодействията между тумора и имунната система в напълно имунокомпетентен приемник, като по този начин се избягват смущаващите фактори, свързани с имунния дефицит, които ограничават транслационната стойност на моделите с ксенографти. Ненарушената имунна система позволява строга оценка на реакциите на CD8-позитивните Т-лимфоцити, биологията на тумор-асоциираните макрофаги, активността на естествените убиващи клетки и пълния спектър на адаптивния и вродения противотуморен имунитет.

Тъй като родителският тумор е бил химически индуциран с DMH, MC38 се характеризира с висока туморна мутационна натовареност и експресира имуногенни неоантигени, което е установено чрез секвениране на целия екзом и анализ на пептидома на MHC клас I [5]. Този фон, богат на неоантигени, прави модела чувствителен към имунните инхибитори на контролните точки, насочени към пътя на рецептора за програмирана клетъчна смърт 1 [3], което е една от причините тя често да се използва като аналог на хипермутиралата подгрупа от човешки колоректални ракови заболявания, които реагират на такива терапии. Отзивчивостта на клетъчната линия към имунотерапията я е превърнала в един от стандартните предклинични инструменти за оценка на нови комбинации от инхибитори на имунните контролни точки и ракови ваксини. Имайте предвид, че конкретните налични неоантигени зависят от използваната подлиния [3].

Обширната екосистема от инженерно създадени производни линии на MC38 допълнително разширява приложението на модела. Линии с нокаут, насочени към имунни регулатори като PD-L1 (Cd274), B2m и CD47, както и репортерни линии, експресиращи луцифераза или флуоресцентни протеини, са каталогизирани в Cellosaurus като производни на CVCL_B288 и предоставят готови инструменти за механистични и in vivo изследвания с визуализация. Време за удвояване от приблизително 24 часа [4] осигурява висока експериментална производителност, както и възможност за генетична манипулация на клетъчната линия — чрез лентивирус [12], ретровирус [10], както и електропорация [3] — е доказано в редица публикувани проучвания.

Ограничения на клетките MC38

Критично ограничение на модела MC38 е документираната хетерогенност между подлиниите с различен произход. В проучване от 2023 г., проведено от Schrörs и колеги, бе извършено сравнително секвениране на екзома и транскриптома на клетки MC38 от Kerafast (произход от NCI/NIH, MC38-K) и от колекцията на Медицинския център на Университета в Лайден (MC38-L) и установи значителни разлики в мутационните профили, плоидността и експресията на неоантигени [3]. MC38-L съдържаше приблизително 1,3 пъти повече варианти на единични нуклеотиди и малки вмъквания и делеции в сравнение с MC38-K, само 35,3 % от несинонимните варианти и 5,4 % от случаите на сливане на гени бяха общи, а изчислената плоидност беше 2 за MC38-K спрямо 5 за MC38-L. От решаващо значение е, че добре охарактеризираните неоепитопи Rpl18 и Adpgk липсваха при MC38-K, поради което Т-клетките, образувани срещу тях, разпознаваха и унищожаваха MC38-L, но не и MC38-K. Получените резултати с една подлиния на MC38 може следователно да не са възпроизводими с клетки от различен източник.

В по-широк смисъл профилирането чрез SNP-матрици изведе на преден план проблема с анеуплоидията и кръстосаното замърсяване сред често използваните клетъчни линии от мишки; MC38 беше една от 99-те линии, включени в този панел, от които 15 се различаваха съществено от отчетения им генетичен фон [6]. В проучването не се отчитат конкретни случаи на неуспешна автентификация на MC38, но се показва, че самото STR-профилиране може да не успее да разграничи подлинии, произхождащи от един и същ инбреден щам, и не разкрива кариотипни промени. Изследователите, работещи с MC38, трябва да прилагат строги методи за автентификация и да документират точния произход на клетките, използвани във всяко проучване.

Терминологията, свързана с имуногенността на MC38, изисква внимание. В статии от 90-те години и началото на 2000-те години MC38 редовно се описва като „слабо“ или „малко“ имуногенна туморна клетка, тъй като немодифицираните клетки растат прогресивно в имунокомпетентни мишки от линията C57BL/6 [10] [11] [19]. Съвременната литература в областта на имуноонкологията, от друга страна, подчертава високата мутационна натовареност и чувствителността към инхибитори на контролните точки [3]. И двете описания са точни в съответния си контекст и читателите не трябва да ги възприемат като противоречащи си.

Като химически индуциран тумор при мишки, MC38 не възпроизвежда последователността на мутацията-драйвер, характерна за човешкия колоректален рак. Cellosaurus не съдържа курирана записка за вариация в последователността за тази линия, но липсата на анотация не е доказателство за отсъствие на мутации, причиняващи заболяването: Schrörs и колеги, например, откриха мутация в Smad4 при MC38-L, която не се срещаше при MC38-K [3]. Тъй като двете подлинии се различават толкова значително, следва да се избягват обобщаващи твърдения относно „мутационния профил“ на MC38, а изследователите трябва да проверяват генотипа на собствения си щам. Накрая, в статията за Cellosaurus има предупреждение относно публикуван митохондриален геном на MCA38: депозираната последователност (KM820832.1) е последователност от плъх, обозначена като произхождаща от „изолат 406 от плъх“, въпреки че MC38 е от миши произход [7], което показва колко е важно да се проверяват публикуваните данни за последователности, свързани с тази линия.

Вижте пълните технически характеристики и поръчайте

Приложения на клетките MC38

Имунотерапия на рака и изследвания на имунните контролни точки

Моделът MC38 се превърна в крайъгълен камък на изследванията върху инхибиторите на имунните контролни точки благодарение на високата си мутационна тежест и чувствителност към блокирането на PD-1/PD-L1. Ядав и колегите му използваха MC38 заедно с втори миши модел, за да разработят и валидират последователност от масова спектрометрия и секвениране на екзома за прогнозиране на имуногенни туморни мутации. От над 1 300 идентифицирани аминокиселинни промени се предвиждаше, че приблизително 13% ще се свържат с MHC клас I, като малка част от тях беше потвърдена чрез масова спектрометрия; структурното моделиране показа, че имуногенни са мутациите, изложени на въздействието на разтворителя, а ваксинирането на мишки потвърди, че всеки прогнозиран пептид предизвиква терапевтично активни Т-клетъчни отговори [5]. Това знаково проучване утвърди MC38 като еталонна система за откриване на неоантигени и спомогна за определянето на принципи, които днес се прилагат при разработването на персонализирани ваксини срещу рак.

Изследванията в областта на имунната регулация, медиирана от гликани, също разчитат на MC38. Корнелисен и колегите му използваха CRISPR/Cas9, за да нокаутират CMAS, който кодира ключов ензим от сиализационния път, и напълно премахнаха експресията на сиалова киселина на клетъчната повърхност [8]. Противно на очакванията тези напълно десиализирани MC38 клетки растяха значително по-бързо in vivo в сравнение с контролните, показваха намалена честота на CD8-позитивните Т-клетки в тумора и предизвикваха апоптоза на CD8-позитивните Т-клетки по начин, независим от антигена. Ниската експресия на CMAS също корелираше с по-кратко преживяване без рецидив в кохорта от хора с колоректален рак. Следователно тази работа служи като предупреждение за терапевтичните стратегии, насочени към премахване на сиалилирането на тумора, и позиционира MC38 като ценна система за анализиране на взаимодействията между гликани и имунната система.

Образното изследване на PD-L1 с нови PET-трасери представлява друго активно приложение. Два линейни пептидни радиотрасера, [^64Cu]/[^68Ga]HKP2201 и неговият димер HKP2202, бяха валидирани в миши модели с алографти на колоректален рак MC38 и меланом B16F10, като експресията на PD-L1 беше потвърдена чрез имунофлуоресценция и имунохистохимия както в двете клетъчни линии, така и в техните тумори [9]. Изследванията за конкурентно свързване и блокиране потвърдиха специфичността към целта, а ПЕТ-визуализацията в комбинация с биоразпределение ex vivo показа забележимо натрупване в тумора с бързо изчистване от кръвта и основните органи. По този начин алографтът MC38 предостави една от референтните платформи за оценка на специфичността на трасера в транслационното разработване на неинвазивна визуализация на имунните контролни точки.

Генна терапия с цитокини и модифицирани екстрацелуларни везикули

Клетките MC38 се използват широко като слабо имуногенен модел за тестване на стратегии за генна терапия, базирани на цитокини. Хироиши и колегите му показаха, че трансдукцията на клетки MC38 с ген за интерферон-алфа (IFN-α) е причинила отхвърляне на модифицираните клетки при 13 от 15 имунокомпетентни мишки, и че смесването на трансдуцирани с IFN-α и CD80 клетки е довело до синергични антитуморни ефекти, при които е настъпило отхвърляне при 14 от 15 животни [10]. Егучи и колегите му разшириха тази работа, като директно сравниха генната терапия с IFN-α и интерлевкин-12 (IL-12) в MC38, като установиха, че IFN-α индуцира тумор-специфични цитотоксични Т-лимфоцитни реакции и дълготраен имунитет, докато IL-12 стимулира предимно неспецифично унищожаване, в което участват както CD8-позитивни Т-клетки, така и естествени убиващи клетки [11].

Росовска и колегите ѝ направиха ключов принос в тази област, като модифицираха MC38-клетките да освобождават екстрацелуларни везикули (EV), натоварени с имуностимулиращ товар [12]. Използвайки лентивирусни вектори, авторите създадоха подлинии на MC38, които свръхекспресират миши IL-12, експресират shRNA, насочен срещу TGF-β1, или и двете, и показаха, че генетичната модификация на родителските клетки е ефективен начин за натоварване на молекулите от интерес както в екзозомите, произхождащи от тумора, така и в микровезикулите. Модифицираните екзозоми инхибираха растежа на тумора при мишки с подкожни тумори от линия MC38, докато екзозомите от немодифицирани клетки не го правеха. Най-трайният ефект изискваше комбинация с ваксини на базата на дендритни клетки, които възстановяваха антитуморния имунитет и индуцираха системна Th1 реакция [12]. Проучването установи, че модифицираните екзозоми, получени от MC38, действат като адювант, който може да подпомогне специфичен антитуморен отговор, а не като самостоятелна ваксина.

Екзозомите, произхождащи от мезенхимни стромални клетки, също са изследвани в контекста на MC38. Xing и колегите му потиснаха експресията на GARP в мезенхимните стромални клетки и показаха, че екзозомите от тези клетки (siGARP-MSC) инхибират пролиферацията, миграцията и инвазията на MC38 in vitro, намаляват секрецията на IL-6 и частично деактивират JAK1/STAT3 пътя [13]. Това идентифицира паракринна ос между стромалните и туморните клетки, която би могла да бъде терапевтична мишена, въпреки че досега резултатите са ограничени до клетъчна култура. Като цяло тези проучвания илюстрират гъвкавостта на модела MC38 за оценка на безклетъчни и везикулни имунотерапевтични стратегии.

Туморна имунология, адхезия и имунно избягване

Взаимодействието между Т-лимфоцитите и туморните клетки MC38 е било предмет на подробно механистично изследване. Маккензи, Хоскин и Блей първи съобщиха, че адхезията на активираните с анти-CD3 Т-клетки към клетките MCA-38 се медиира главно чрез интегрина VLA-4 (α4β1), и че тя се стимулира от сигналните пътища на протеин-тирозин-киназата и протеин-киназа С, докато се потиска от cAMP-зависими пътища, като регулаторният механизъм се намира предимно в ефекторната клетка [14]. По-късно проучване на същата група доуточни картината: антитела срещу α4 или β7, или срещу VCAM-1 върху туморните клетки, потискаха адхезията, докато антителата срещу β1 не го правеха, което позволи да се идентифицира комбинацията α4β7–VCAM-1 като доминираща ос. Това проучване показа също, че аденозинът – нуклеозид, който се намира в изобилие в хипоксичната туморна микросреда – потиска адхезията на Т-клетките специфично чрез блокиране на функцията на α4β7 [15]. Читателите трябва да имат предвид, че двете статии приписват различни β-субединици на едно и също взаимодействие.

Ролята на естествените убивателни клетки в контролирането на чернодробните метастази на MC38 е изследвана както при имунокомпетентни, така и при имунодефицитни приемници. Коен и колегите му инжектираха клетки MCA-38 (LD-MCA-38), произхождащи от черния дроб, в илеоколичната вена и установиха, че конвенционалните мишки C57BL/6 задържат туморните клетки в черния дроб и развиват чернодробни огнища, докато атимичните голи мишки елиминират около 60% от маркираните клетки в рамките на 24 часа и не развиват чернодробни лезии [16]. Непаренхимните чернодробни клетки от голи мишки или от мишки, третирани с поли(I:C) — но не и от нетретирани конвенционални мишки — проявяват цитотоксичност спрямо LD-MCA-38, като отговорната популация е неадертивна и азиало-GM1 (AsGM1)-позитивна; лечението с анти-AsGM1 премахва тази защита. Волпе и колегите му разшириха тези констатации, като показаха, че деплецията с анти-AsGM1 или анти-NK1.1 значително увеличаваше чернодробните огнища и съкращаваше преживяемостта, докато изчерпването на Т-клетките с анти-Thy1.2 значително намаляваше огнищата, което показва, че NK-клетките, а не Т-клетките, са основните ефектори, предотвратяващи чернодробната метастаза на LD-MCA-38 [17]. Джонкоски и колегите му допълнително демонстрираха, че един-единствен чернодробен фокус на LD-MCA-38, установен чрез инжектиране под капсулата на черния дроб, усилва цитотоксичната и пролиферативната функция на непаренхимните клетки на черния дроб, увеличава дела на CD8-позитивните и γδ Т-клетките и повишава нивата на интерлевкин-6 и на туморния некротичен фактор [18].

Ваксини срещу рак и идентифициране на антигени

Клетките MC38 са служили като надеждна платформа за разработване и сравнителен анализ на стратегии за ваксини с цели туморни клетки. Ходж и Шлом сравниха ретровирусни и поксвирусни (вакциниални) вектори за доставка на костимулиращата молекула B7-1 до клетки MC38 [19]. И двата вектора предизвикаха равностойна повърхностна експресия на B7-1 и еднаква защита срещу провокация с естествени MC38 клетки 14 дни по-късно. При повторно излагане на 40-ия ден обаче ретровирусната ваксина беше по-малко ефективна, а срещу установени белодробни метастази ваксината с вектор от ваксиния беше значително по-ефективна (P = 0,0351; P = 0,024 при мишки с имунитет срещу ваксиния; P = 0,0014 при комбиниран анализ). Проучването стигна до заключението, че ваксината от цели туморни клетки с поксвирусен вектор е поне толкова ефективна, колкото, а понякога и по-ефективна от ретровирусния си аналог — откритие, което послужи като основа за последващото клинично приложение на раковите ваксини с поксвирусен вектор. Лоренц и колегите му използваха клетки MC38, инфектирани с рекомбинантен ваксиниен вирус, кодиращ миши LFA-3 (CD48), за да покажат, че принудителната експресия на LFA-3 засилва пролиферацията, адхезията и цитотоксичността на Т-клетките in vitro и напълно предотвратява растежа на тумора при сингенни мишки C57BL/6, като осигурява частична защита срещу последващо излагане на незаразени родителски клетки [20].

Идентифицирането на туморни антигени чрез подхода SEREX беше приложено към MC38 от Хамптън и колеги, които имунизираха мишки C57BL/6 с клетки MC38 и проведоха скрининг на библиотека за експресия, получена от MC38, с имунни серуми [21]. Този подход идентифицира ендогенния протеин „envelope“ (env) на екотропния левкемичен вирус и мишия ATRX протеин като кандидат-туморни антигени, разширявайки репертоара на известните миши тумор-асоциирани антигени и предоставяйки инструменти за механистични проучвания на ваксини. Такеда и колеги създадоха фузионни клетки от туморни клетки MC38 и дендритни клетки, включително дендритни клетки, изолирани от носители на тумори, и показаха, че ваксинацията с всеки от препаратите предизвиква еднакво висока цитолитична активност на спленоцитите срещу MC38 и значително потиска установените белодробни метастази на MC38 [22].

Един различен подход в генната терапия използва имунитета към епитопа α(1,3)галактозил (αGal). Унфер и колегите му подложиха на експозиция мишки с нокаут на α(1,3)-галактозилтрансферазата (αGT), които, подобно на хората, нямат този епитоп и могат да произвеждат антитела срещу Gal, с ракови клетки от дебелото черво MC38, експресиращи αGal [23]. Мишките, имунизирани с еритроцити от заек, развиха титри на анти-αGal, приближаващи се до тези, наблюдавани в човешкия серум, предимно IgG1 и IgG3, и показаха подобрена преживяемост и по-бавно развитие на тумора в сравнение с неимунизираните нокаутни мишки и контролите от див тип. Проучването предоставя in vivo доказателство за концепцията за αGT като „самоубийствен ген“ в генната терапия на колоректалния рак; комплемент-медиираната лизис на клетки, трансдуцирани с αGal, беше демонстрирана по-рано in vitro с използване на човешки серум.

Нови терапевтични стратегии и тестване на лекарства

Клетките MC38 са били използвани за оценка на редица фармакологични и физически методи на лечение срещу колоректален рак. Курияма и колегите му показаха, че електропермеабилизацията значително увеличава чувствителността на миши клетки на колоректален рак, включително MC38, към блеомицин in vitro, макар и не към 5-флуороурацил или цисплатин [24]. В съпътстващите in vivo експерименти електрохимиотерапията с блеомицин или цисплатин доведе до пълна регресия на подкожни колоректални тумори съответно при пет и четири от осем животни – ефект, дължащ се на повишеното натрупване на лекарството в тумора; публикуваният доклад не уточнява коя от двете клетъчни линии е била използвана за тези трансплантации. Маноме и колегите му използваха клетки MC38, за да покажат, че ултразвуково-медиираното генетично вкарване може да трансфектира „гола“ плазмидна ДНК в клетки на карцином на дебелото черво както in vitro, така и в тумори MC38, растящи в сингенени мишки, демонстрирайки приложимостта на механичното ултразвуково облъчване като невирусна техника за генетичен трансфер [25].

Пролекарствата на диклофенак, заместени с карборан, бяха преоценени с помощта на модела MC38. Сред преработената серия един цвиттерионен амидин, носещ нидо-клъстер, е премахнал жизнеспособността на MC38 в ниския микромоларен диапазон, действайки главно чрез силно инхибиране на клетъчното деление и умерена апоптоза, придружена от изчерпване на реактивните кислородни и азотни видове, докато самият диклофенак и оксиндолите, заместени с карборан, не са били цитотоксични [26]. Оптогенетичните подходи също са използвали MC38 клетки: Клетките MC38 и B16F10, изразяващи светлинно-управляемата изходяща протонна помпа археародопсин-3 (AR3), претърпяха апоптотична клетъчна смърт при облъчване със зелена светлина, а туморите, изразяващи AR3, трансплантирани в мишки C57BL/6, показаха значително свиване или потиснат растеж след облъчването [27]. Парк и колегите му използваха клетки MC38 като контролна група при колоректален карцином в проучване за генна терапия, насочено към меланом, като се възползваха от специфични за меланоцитите промоторни/енхансерни конструкции, свързани с гена на пуриновата нуклеозидфосфорилаза на Escherichia coli; 96 % от клетките MC38 са останали жизнеспособни след лечение с пролекарство, което потвърждава експресията, ограничена до конкретна тъкан [28].

Заключение

Клетките MC38 заемат централно място в изследванията на колоректалния рак и имуноонкологията. Тяхната сингенична съвместимост с мишки C57BL/6, високата мутационна натовареност, богатият набор от неоантигени и чувствителността към инхибитори на имунните контролни точки ги превръщат в един от най-информативните предклинични модели за изучаване на неоплазми на дебелото черво, CD8-позитивните Т-лимфоцитни отговори, тумор-асоциираните макрофаги, раковите ваксини и биологията на пътя на рецептора за програмирана клетъчна смърт 1. Десетилетия на публикувани изследвания са потвърдили валидността на модела в областите на генната терапия, биологията на адхезията, чернодробните метастази и оценката на нови лекарства, докато по-нови проучвания, използващи екстрацелуларни везикули, ПЕТ-изобразяване и оптогенетика, продължават да разширяват неговата транслационна значимост. Предвид документираната дивергенция между подлиниите, за всяко проучване трябва да се регистрира произходът и да се проверява генотипът. Изследователите, които се нуждаят от надежден, добре охарактеризиран миши модел на колоректален карцином, могат да поръчат или да поискат информация за клетките MC38 директно на cytion.com.

Ключови публикации

1. Corbett TH, Griswold DP Jr, Roberts BJ и др. (1975) Връзки при индуцирането на тумори при развитието на трансплантируеми ракови заболявания на дебелото черво при мишки за тестове за химиотерапия, с бележка относно структурата на канцерогените. Cancer Research 35:2434–2439. PMID: 1149045
2. Tan MH, Holyoke ED, Goldrosen MH (1976) Аденокарциноми на дебелото черво при мишки: методи за селективна култура in vitro. Journal of the National Cancer Institute 56:871–873. PMID: 1255804 · DOI: 10.1093/jnci/56.4.871
3. Schrörs B, Hos BJ, Yildiz IG и др. (2023) Клеточните линии MC38 на колоректални тумори от два различни източника показват съществени разлики в транскриптома, мутанома и експресията на неоантигени. „Frontiers in Immunology“ 14:1102282. PMID: 36969213 · DOI: 10.3389/fimmu.2023.1102282
4. Morimoto-Tomita M, Ohashi Y, Matsubara A и др. (2005) Клетки от карцином на дебелото черво при мишки, създадени за висока честота на експериментални чернодробни метастази, проявяват ускорен и независим от прикрепване растеж. Clinical & Experimental Metastasis 22:513–521. PMID: 16320114 · DOI: 10.1007/s10585-005-3585-0
5. Ядав М., Джунджунвала С., Фунг К.Т. и др. (2014) Прогнозиране на имуногенни туморни мутации чрез комбиниране на масова спектрометрия и секвениране на екзома. Nature 515:572–576. PMID: 25428506 · DOI: 10.1038/nature14001
6. Дидион Дж.П., Буус Р.Дж., Нагашфар З. и др. (2014) Профилирането чрез SNP матрица на миши клетъчни линии идентифицира техните произходни щамове и разкрива кръстосано замърсяване и широко разпространена анеуплоидия. BMC Genomics 15:847. PMID: 25277546 · DOI: 10.1186/1471-2164-15-847
7. Zhang CF, Yu XJ, Wang BY и др. (2016) Пълна секвенция на митохондриалния геном на клетъчната линия MCA38 от колоректален рак при плъхове. Mitochondrial DNA Part A 27:2034–2035. PMID: 25434994 · DOI: 10.3109/19401736.2014.974176 — вижте предупредителната бележка в записа CVCL_B288 в Cellosaurus.
8. Cornelissen LAM, Blanas A, van der Horst JC и др. (2019) Нарушението на метаболизма на сиаловата киселина стимулира растежа на тумора чрез усилване на апоптозата на CD8+ Т-клетките. International Journal of Cancer 144:2290–2302. PMID: 30578646 · DOI: 10.1002/ijc.32084
9. Zhang L, Zhang S, Wu J и др. (2023) PET-трасери на базата на линейни пептиди за визуализация на PD-L1 в тумори. Molecular Pharmaceutics 20:4256–4267. PMID: 37368947 · DOI: 10.1021/acs.molpharmaceut.3c00382
10. Хироиши К., Тютинг Т., Тахара Х., Лотце М.Т. (1999) Генетичната терапия с интерферон-алфа в комбинация с CD80 трансдукция намалява туморогенността и растежа на установени тумори в модели на тумори с ниска имуногенност. Gene Therapy 6:1988–1994. PMID: 10637450 · DOI: 10.1038/sj.gt.3301034
11. Егучи Дж., Хироиши К., Ишии С., Митамура К. (2003) Генетична терапия на рака с интерферон-алфа и интерлеукин-12: интерферон-алфа индуцира тумор-специфични имунни реакции, докато интерлеукин-12 стимулира неспецифично унищожаване. Cancer Immunology, Immunotherapy 52:378–386. PMID: 12739068 · DOI: 10.1007/s00262-002-0367-2
12. Росовска J, Ангер N, Вегиерек K и др. (2019) Антитуморен потенциал на екстрацелуларните везикули, освобождавани от генетично модифицирани клетки на миши колоректален карцином с свръхекспресия на интерлейкин-12 и shRNA за TGF-β1. Frontiers in Immunology 10:211. PMID: 30814999 · DOI: 10.3389/fimmu.2019.00211
13. Xing H, Liang C, Xu X и др. (2020) Мезенхимните стромални/стволоподобни клетки с потискане на GARP инхибират клетъчната пролиферация и инвазията на миши клетки от рак на дебелото черво (MC38) чрез екзозоми. Journal of Cellular and Molecular Medicine 24:13984–13990. PMID: 33155413 · DOI: 10.1111/jcmm.16008
14. MacKenzie WM, Hoskin DW, Blay J (1999) Адхезията на активирани с анти-CD3 Т-клетки от мишки към сингенни клетки на аденокарцином на дебелото черво се регулира по различен начин чрез протеин-тирозин-киназни, протеин-киназни С- и cAMP-зависими пътища в ефекторната клетка. Biochemical and Biophysical Research Communications 255:460–465. PMID: 10049731 · DOI: 10.1006/bbrc.1999.0232
15. MacKenzie WM, Hoskin DW, Blay J (2002) Аденозинът потиска медиираната от алфа(4)бета(7) интегрин адхезия на Т-лимфоцитите към клетки от аденокарцином на дебелото черво. Experimental Cell Research 276:90–100. PMID: 11978011 · DOI: 10.1006/excr.2002.5514
16. Коен С.А., Цунг С.П., Дор Р.Дж., Голдрозен М.Х. (1990) Ролята на азиало-GM1-позитивните чернодробни клетки от атимични голи мишки или мишки, третирани с полиинозинова-полицитидилова киселина, в потискането на експериментални чернодробни метастази, произхождащи от дебелото черво. Cancer Research 50:1834–1840. PMID: 2306736
17. Волпе С.М., Мехта Н., Ким У. и др. (1999) AsGM1+ NK-клетките предотвратяват метастазирането на инвазивни туморни клетки LD-MCA-38 при голите мишки. The Journal of Surgical Research 84:157–161. PMID: 10357913 · DOI: 10.1006/jsre.1999.5631
18. Джонкоски JA, Цунг SP, Дор RJ, Коен SA (1992) Чернодробните метастази променят имунната функция на непаренхимните клетки в черния дроб на мишки. Archives of Surgery 127:1325–1329. PMID: 1444795 · DOI: 10.1001/archsurg.1992.01420110073015
19. Hodge JW, Schlom J (1999) Сравнителни проучвания на ретровирусен и поксвирусен вектор в ваксини от цели туморни клетки. Cancer Research 59:5106–5111. PMID: 10537283
20. Лоренц М.Г., Кантор Дж.А., Шлом Дж., Ходж Дж.У. (1999) Индуциране на противотуморен имунитет, предизвикан от туморни клетки, експресиращи миши аналог на LFA-3 чрез рекомбинантен ваксиниен вирус. Human Gene Therapy 10:623–631. PMID: 10094205 · DOI: 10.1089/10430349950018698
21. Хамптън Т.А., Конри Р.М., Хазаели М.Б. и др. (2000) SEREX анализ за идентифициране на туморни антигени в миши модел на аденокарцином. Cancer Gene Therapy 7:446–455. PMID: 10766351 · DOI: 10.1038/sj.cgt.7700124
22. Takeda A, Homma S, Okamoto T и др. (2003) Фузиите между незрели дендритни клетки и туморни клетки предизвикват силен противотуморен имунитет. European Journal of Clinical Investigation 33:897–904. PMID: 14511362 · DOI: 10.1046/j.1365-2362.2003.01194.x
23. Unfer RC, Hellrung D, Link CJ Jr (2003) Имунитетът към алфа(1,3)-галактозилния епитоп осигурява защита при мишки, подложени на експозиция с клетки от рак на дебелото черво, експресиращи алфа(1,3)-галактозил-трансфераза: нов самоубийствен ген за генна терапия на рака. Cancer Research 63:987–993. PMID: 12615713
24. Kuriyama S, Matsumoto M, Mitoro A и др. (2000) Електрохимиотерапия при колоректален рак с често използвани химиотерапевтични средства в миши модел. Digestive Diseases and Sciences 45:1568–1577. PMID: 11007108 · DOI: 10.1023/a:1005565027969
25. Маноме Й., Накамура М., Оно Т., Фурухата Х. (2000) Ултразвукът улеснява трансдукцията на „гола“ плазмидна ДНК в клетки на колоректален карцином in vitro и in vivo. „Human Gene Therapy“ 11:1521–1528. PMID: 10945766 · DOI: 10.1089/10430340050083252
26. Selg C, Gordić V, Krajnović T и др. (2024) Препроектиране и оценка на пролекарства на базата на диклофенак, заместени с карборан, и техният противораков потенциал. Scientific Reports 14:30488. PMID: 39681576 · DOI: 10.1038/s41598-024-81414-x
27. Накао С., Коджима К., Сато К. и др. (2025) Оптогенетична терапия на рака с използване на задвижваната от светлина изходяща протонна помпа родопсин археародопсин-3 (AR3). Списание на Американското химическо дружество 147:44131–44140. PMID: 41186408 · DOI: 10.1021/jacs.5c13053
28. Парк Б. Дж., Браун К. К., Ху Й. и др. (1999) Усилването на експресията на гени, специфични за меланома, чрез използване на тандемен енхансер, специфичен за меланоцитите, води до повишена цитотоксичност на гена на пуриновата нуклеозидна фосфорилаза при меланома. „Human Gene Therapy“ 10:889–898. PMID: 10223723 · DOI: 10.1089/10430349950018292

Библиографските данни и резюметата са взети от PubMed. Метаданните за клетъчната линия са от записите за MC-38 в Cellosaurus (RRID:CVCL_B288).