Въведение

AML12 клетки, известна още като AML-12, AML 12 и Alpha Mouse Liver 12, е утвърдена клетъчна линия от миши хепатоцити, широко използвана в биомедицинските изследвания. Уу, Мерлино и Фаусто създават линията през 1994 г. от черния дроб на трансгенна мишка, при която се наблюдава свръхекспресия на човешкия трансформиращ растежен фактор алфа (TGF-α) – мощен митоген на хепатоцитите. [1] За разлика от първичните хепатоцити, клетките AML12 запазват ключови диференцирани функции — включително експресия на пероксизоми и структури, наподобяващи жлъчните каналчета — през многократни пасажи, без да придобиват туморогенни свойства. Тази комбинация от стабилност и запазен фенотип на хепатоцитите ги е превърнала в предпочитана ин витро платформа за изследване на липидния метаболизъм, неалкохолната мастна чернодробна болест, химичното и лекарствено-индуцираното увреждане на черния дроб, инсулиновата резистентност и апоптозата на хепатоцитите. Тяхният миши произход улеснява директното сравнение с трансгенни и нокаут животински модели, разширявайки тяхната транслационна полезност в различни контексти на изследвания на чернодробни заболявания.

Основни изводи

• Клетките AML12 са диференцирани, нетъморогенни миши хепатоцити, получени от трансгенни мишки, носещи TGF-α. [1]
• Те запазват специфични за хепатоцитите характеристики, като пероксизоми, структури, наподобяващи жлъчните каналчета, и високи нива на мРНК на специфични за черния дроб серумни протеини, въпреки че експресията на някои от тях намалява при продължително прехвърляне. [1]
• Тази клетъчна линия се използва широко за моделиране на неалкохолна мастна чернодробна болест, лекарствено-индуцирано увреждане на черния дроб и нарушения в липидния метаболизъм.
• Клетките AML12 реагират на основни чернодробни сигнали, включително TGF-β, TNF, инсулин и ретиноева киселина.
• Тъй като те не са претърпели трансформация, те са особено подходящи за изследване на физиологията и токсикологията на нормалните хепатоцити.
• Те са съвместими с аденовирусна трансфекция, антисенс олигонуклеотиди и методи за генетично редактиране, базирани на CRISPR.
• Молекулярната характеристика разкри почти тетраплоиден, анеуплоиден кариотип и частична дедиференциация, поради което клетките AML12 трябва да бъдат допълнени с първични хепатоцити или модели in vivo за крайни точки, изискващи функция на напълно зрели хепатоцити. [18]

Какво представлява AML12?

AML12 е получена от хепатоцити на 5-месечна мъжка мишка (щам CD-1, линия MT42), трансгенна за човешки трансформиращ растежен фактор алфа под контрола на промотора на цинк-индуцируемия металотионеин 1. У, Мерлино и Фаусто създават линията през 1994 г. и я описват като спонтанно безсмъртна, нетрансформирана линия от хепатоцити. [1] Клетките носят инвентарен номер CVCL_0140 на Cellosaurus и са удостоверени спрямо референтен STR профил на мишки с 18 маркера. В оригиналната публикация се посочва време за удвояване от 37 часа (36–48 часа според данните на доставчика), а транскриптомните данни от микрочипови анализи са обществено достъпни. Първоначалното проучване доведе до получаването на две линии – AML12 и AML14, като и двете бяха поддържани в продължение на повече от 1,5 години и претърпяха над 80 пасажа. AML12 е запазила своята хепатоцитна идентичност и е останала нетуморогенна през цялото време, въпреки че нивата на мРНК за някои серумни протеини са спадали прогресивно с всеки пасаж и са могли да бъдат възстановени чрез култивиране в среда без серум. AML14, от друга страна, загуби експресията както на маркерите за диференциация, така и на мРНК на трансгена по време на продължителните пасажи, като хепатоцитните характеристики бяха възстановими само частично. [1]

Информация за клетъчната култура AML12

Предимства на клетките AML12

Едно от основните предимства на клетките AML12 е, че те запазват фенотипа на диференцирани хепатоцити при дългосрочно култивиране. За разлика от много линии на хепатома, клетките AML12 съдържат пероксизоми и структури, наподобяващи жлъчните каналчета, експресират високи нива на мРНК на специфични за черния дроб серумни протеини, включително албумин, алфа-1-антитрипсин и трансферин, и секретират албумин. [1] Те не растат в мек агар и не предизвикват тумори при голи мишки, което потвърждава, че иммортализацията е настъпила без функционална злокачествена трансформация. Този нетрансформиран статус е от решаващо значение за изследвания, които изискват физиологично релевантно базово поведение, като например проучвания на инсулиновия сигнализационен път, липидния метаболизъм или хепатотоксичността. На геномно ниво обаче е доказано, че линията носи значителни хромозомни аберации, които са разгледани в раздела „Ограничения“. [18]

Клетките AML12 са изключително гъвкави по отношение на генетичната манипулация. Те позволяват свръхекспресия на гени чрез аденовирусни вектори, както е доказано в проучвания върху субединиците на активина. [2] [3] Те също така позволяват стабилна експресия на трансгена, регулирана от тетрациклин, което дава възможност за създаване на индуцируеми модели на активността на протеина X на вируса на хепатит В. [4] Освен това е постигнато ефективно прилагане на антисенс олигонуклеотиди, което прави клетките AML12 подходящи за изследвания, насочени към РНК, [5] и успешно са създадени деривати с нокаут, базирани на CRISPR/Cas9. [21] Тяхният миши произход позволява експерименталните резултати да бъдат директно съпоставени с данни от трансгенни мишки и мишки с нокаут, което укрепва преходната връзка между in vitro и in vivo.

От практическа гледна точка клетките AML12 реагират силно на широк спектър от физиологични стимули. Документираните реакции включват транскрипционна активация от ретиноева киселина, лиганди на PPARα, TGF-β, TNF и модулатори на инсулиновия път. [6] [7] Благодарение на тази широка гама от реакции на сигналите тази серия е полезна едновременно в множество изследователски области, което намалява необходимостта от смяна на платформите при различни експериментални условия.

Ограничения на клетките AML12

Въпреки различаващия се фенотип, клетките AML12 не са еквивалентни на първичните хепатоцити във всяко функционално отношение. В сравнително проучване, в което се сравняват клетките AML12, HepG2 и THLE-2 по отношение на инсулиновата сигнализация и експресията на гени за хепатокини, се установи, че инсулиновата реактивност на клетките AML12 е нарушена, когато клетките се култивират в препоръчаната среда за растеж, но става сравнима с тази на клетките HepG2, когато се използва среда с дефицит на инсулин. [8] Нивата на инсулиновия рецепторен протеин в AML12 бяха сходни с тези в HepG2, докато AML12 показа само ниски или неоткриваеми нива на транскрипция на няколко глюконеогенни ензима и хепатокини. Авторите стигнаха до заключението, че по отношение на глюконеогенезата и експресията на хепатокини клетките HepG2 изглеждаха по-близки до in vivo ситуацията, въпреки туморогенния си произход. Поради това съставът на средата и изобилието на ключови сигнални протеини трябва да се вземат внимателно под внимание, когато клетките AML12 се използват за моделиране на инсулинова резистентност.

Мишият произход на клетките AML12 също така води до присъщи видови различия спрямо човешките хепатоцити. Пътищата на метаболизма на лекарствата, обработката на липидите и някои възпалителни реакции се различават между миши и човешки чернодробни клетки. Поради това резултатите, получени при клетките AML12, изискват внимателна оценка, преди да бъдат екстраполирани към човешката физиология, особено в контекста на разработването на лекарства, където специфичната за вида активност на цитохром P450 може да доведе до погрешни заключения.

Трансгенният фон на изходното животно — свръхекспресията на TGF-α — може допълнително да повлияе на базовите модели на генната експресия и на сигнализацията на растежните фактори. При интерпретирането на данните от проучвания, насочени към биологията на членовете на семейството на TGF, трябва да се отчита този контекст.

Публикувано през 2026 г. интегрирано цитогенетично и транскриптомно охарактеризиране допълнително определя границите на модела. Многоцветният FISH и многоцветното оцветяване разкриха сложен, почти тетраплоиден и силно анеуплоиден кариотип (81<4n>) с повтарящи се структурни прегрупирания, включително del(X)(A3)×2, дицентрична дици (X;17), del(17)(D1)×2 и деривативен хромозом der(3)t(2;3), заедно с множество придобивания и загуби на цели хромозоми; и двата Y-хромозома са загубени, въпреки мъжкия произход на линията. [18] Когато получените дисбаланси в броя на копията бяха нанесени върху ортологичните човешки цитобанди, 57,5–68 % от тях се припокриваха с промени, които често се отчитат при човешкия хепатоцелуларен карцином. Секвенирането на РНК в същото проучване потвърди ясна програма на хепатоцитната линия, но също така документира частична дедиференциация: експресията на албумин беше умерена, а ензимите от цикъла на уреята и глюконеогенезата, като Cps1, Otc, Pck1 и G6pc бяха с ниски нива или липсваха, а ключовите цитохроми, метаболизиращи жлъчни киселини и лекарства, включително Cyp7a1 и семейството Cyp3a, бяха едва доловими, наред с индукцията на маркери на дуктулите и прогениторите. Следователно това, че дадена клетка е нетуморогенна във функционален смисъл, не означава, че е геномно стабилна. За крайни точки, които изискват зрял метаболизъм на ксенобиотици, обработка на азот или синтез на жлъчни киселини, авторите препоръчват AML12 да се допълва с първични хепатоцити, органоиди или in vivo модели. Проучването също така идентифицира два свързани клона, чиито относителни съотношения могат да се променят в зависимост от броя на пасажите и условията на култивиране, което подкрепя необходимостта от основни запаси с нисък брой пасажи, ограничени периоди на пасажиране и редовна автентификация спрямо установения референтен STR профил. [18]

Вижте пълните технически характеристики и поръчайте

Приложения

Апоптоза и сигнализация на клетъчната смърт

Клетките AML12 са широко използвани за изследване на апоптозата на хепатоцитите, предизвикана от цитокини и растежни фактори. Pierce и колегите му доказаха, че клетките AML12, подобно на хепатоцитите in vivo, не са чувствителни към TNF сам по себе си, но претърпяват апоптоза, когато TNF се комбинира с ниска доза актиномицин D. [9] Тяхната работа разкри, че TNF-индуцираната апоптоза в клетките AML12 включва нарушаване на редокс-хомеостазата, като загубата на NAD(P)H и глутатион предшества увреждането на митохондриите, освобождаването на цитохром С и активирането на каспазите. Увреждането се определяше до голяма степен от съдържанието на глутатион в клетките, а антиоксидантът алфа-липоева киселина напълно предотвратяваше митохондриалното увреждане и апоптозата. Тези открития утвърдиха клетките AML12 като подходящ модел за изследване на оксидативните механизми, лежащи в основата на увреждането на хепатоцитите, медиирано от TNF.

TGF-β1 е друг ключов индуктор на апоптозата на хепатоцитите, изследван в този модел. Ляо и колегите му показаха, че клетките AML12 проявяват класически апоптотични характеристики — кондензация на хроматина, разпадане на ядрото и фрагментация на ДНК — при третиране с TGF-β1, и че този процес е бил напълно блокиран от циклохексимид, което предполага участието на активния синтез на протеини в пътя на клетъчната смърт. [10] Дули и колегите му използваха допълнително първични хепатоцитни култури и AML12 клетки заедно, за да характеризират индуцирания от TGF-β епителиално-мезенхимален преход, като показаха, че свръхекспресията на Smad7 в хепатоцитите отслабва TGF-β-медиираната фиброгенеза и предпазва от увреждане на черния дроб. [11]

Биологията на субединиците на активина също е охарактеризирана в AML12 клетки. Wada и колегите му установиха, че свръхекспресията на βC-субединицата на активина стимулира пролиферацията и оцеляването на AML12 клетките, докато свръхекспресията на βE-субединицата намалява пролиферацията и предизвиква апоптоза при условия на ниско съдържание на серум. [2] [3] Като цяло тези проучвания подчертават значението на клетките AML12 за разкриване на конкуриращите се про-оцеляващи и про-апоптотични сигнали, които определят съдбата на хепатоцитите при възпалителни и фибротични чернодробни заболявания.

Липиден метаболизъм и PPAR сигнализация

PPARα пътят е централен регулатор на чернодробния липиден метаболизъм, а AML12 клетките се оказаха особено полезни за изучаване на неговата модулация от фармакологични средства. Клеменц и колегите му използваха AML12 клетки, за да покажат, че блокера на ангиотензин-рецептора тип 1 телмисартан действа като частичен PPARα агонист: той индуцираше целевия ген на PPARα – член 1 от семейството на ацил-КоА-синтетазите с дълги вериги (ACSL1) в миши AML12 клетки и карнитин-палмитоилтрансфераза 1A (CPT1A) в човешки HepG2 клетки, като по този начин предоставя молекулярна основа за наблюдаваните в клиничната практика ефекти на понижаване на триглицеридите. [7] При мишки с затлъстяване, предизвикано от диетата, телмисартанът повиши експресията на ACSL1 и CPT1A в черния дроб и значително намали нивата на триглицеридите в черния дроб и в серума. По подобен начин Хуан и колегите му показаха, че фенофибратът, лиганд на PPARα, увеличава експресията на рецептора на липопротеините с ниска плътност в черния дроб в AML12 клетките и възстановява капацитета за свързване на LDL, като резултатите са потвърдени in vivo. [12]

Алдозоредуктазата (AR) се очертава като неочакван регулатор на активността на PPARα в хепатоцитите. Цю и колегите му демонстрираха в клетки AML12, че свръхекспресията на AR силно потиска активността на PPARα и понижава експресията на гените, свързани с окисляването на мастните киселини, като тези ефекти се отслабват от селективния инхибитор на AR зополрестат. [13] Свръхекспресията на AR също повиши нивата на фосфорилирания PPARα и ERK1/2, а потискането на активността на PPARα беше обратно въздействано чрез инхибиране на ERK1/2 — което свързва полиолния път с липидната хомеостаза чрез киназозависими механизми. Тези резултати илюстрират как клетките AML12 могат да разкрият неочаквана взаимовръзка между метаболитните и сигналните пътища, свързани с неалкохолната мастна чернодробна болест и диабетните чернодробни усложнения.

Никотинамид-N-метилтрансферазата (NNMT) е друг ензим, изследван в AML12 клетки в контекста на регулацията на чернодробните липиди. Потискането на Nnmt в клетките AML12 чрез RNAi предизвика натрупване на S-аденозил-метионин (SAM) и S-аденозил-хомоцистеин, както и намаляване на 1-метилникотинамид (MNAM), придружено от понижена експресия на липогенни гени като Srebf1 и измеримо намаление на общите неутрални липиди — което свързва едновъглеродния метаболизъм с чернодробната липогенеза. [19] Отделно от това ендоплазматичният ретикулум протеин TXNDC5 беше идентифициран като партньор за взаимодействие с PRDX6 и HSPA9 в клетките AML12; дефицитът на TXNDC5 намали нивата на протеините PRDX6 и HSPA9 и значително намали липидната пероксидация, редуцирания глутатион и активността на iPLA2. [20] Въз основа на същия модел скваленът, натоварен в PLGA наночастици, предпазваше AML12 клетките от оксидативен стрес и стрес на ендоплазматичния ретикулум по начин, зависещ от TXNDC5, като при концентрация 30 µM се наблюдаваше бързо и ефективно клетъчно усвояване — резултати, които са от значение за бъдещи терапевтични стратегии при стеатоза на черния дроб. [21]

Инсулинова сигнализация и метаболитни заболявания

Клетките AML12 са използвани като in vitro инструмент за изследване на инсулиновата сигнализация и нейното патологично нарушаване. Бътлър и колегите му използваха клетки AML12, за да валидират стратегия с антисенс олигонуклеотиди, насочена към PTEN — липидна фосфатаза, която отрицателно регулира PI3K пътя. Трансфекцията на антисенсни олигонуклеотиди срещу PTEN в AML12 клетки е намалила нивата на PTEN мРНК и протеин и е увеличила инсулин-стимулираната фосфорилация на Akt, като е предоставила механистично доказателство за концепцията, преди системното приложение при db/db и ob/ob мишки да нормализира концентрациите на кръвната глюкоза. [14] Това проучване илюстрира ценността на клетките AML12 като платформа за първоначален скрининг за метаболитни интервенции, насочени към инсулиновата резистентност.

Сравнителното проучване на Sefried и колеги директно оцени пригодността на AML12-клетките за изследвания на инсулиновата сигнализация и експресията на гени на хепатокини. [8] Сравнявайки AML12 с HepG2 и THLE-2 клетки, авторите установиха, че острата инсулинова реактивност в AML12 зависи силно от състава на културалната среда и че AML12 клетките експресират само ниски или неоткриваеми нива на няколко глюконеогенни и хепатокинови транскрипти. PPARδ-зависимата генна регулация беше сравнима между AML12 и HepG2, но само клетките HepG2 възпроизвеждаха cAMP-медиираната регулация на чернодробната глюконеогенеза. Авторите стигнаха до заключението, че по отношение на тези конкретни крайни точки HepG2 клетките наподобяваха по-близко in vivo ситуацията, въпреки туморогенния си произход — ключов фактор при избора на модел за изследвания на инсулиновата резистентност или диабет тип 2.

Томатинът е оценен за способността му да подобрява метаболизма на глюкозата и митохондриалното дишане в AML12 и HepG2 клетки, индуцирани към инсулинова резистентност чрез високи нива на глюкоза. [22] Томатинът увеличаваше консумацията на глюкоза в зависимост от дозата, възстановяваше експресията на глюкозния транспортер Glut2 и на гените, свързани с глюконеогенезата, активираше фосфорилирането на AMPK и повишаваше експресията на PGC1α, както и подобряваше скоростта на консумация на кислород, производството на АТФ и протеините на митохондриалния комплекс за окислително фосфорилиране. Както генетичното, така и фармакологичното инхибиране на AMPK премахна тези ползи, което потвърждава централната роля на този път и позиционира клетките AML12 като полезна платформа за скрининг на природни съединения с антидиабетен потенциал. Тези резултати подсилват значението на тази линия за изследването на метаболизма на липидите, инсулиновата резистентност и механизмите на мастната чернодробна болест.

Изследвания върху хепатоцелуларния карцином и вирусния хепатит

Нетрансформираният статус на AML12 клетките ги превръща в идеална контролна или родителска линия в изследванията на хепатоцелуларния карцином (HCC). Лий и колегите му създадоха тетрациклин-регулирани производни на AML12 клетки, експресиращи протеина X (pX) на вируса на хепатит В, за да създадат модели на pX-медиирана трансформация. [4] Чрез сравняване на диференцираната, трансформираща се подлиния (3pX-1) с дедиференцираната, нетрансформираща се подлиния (4pX-1), авторите определиха отчетливи промени в клетъчния цикъл, свързани с продължителна активация на пътя Ras-Raf-MAPK в сравнение с този на JNK, като демонстрираха как родителските клетки AML12 могат да служат като контролирана основа за анализ на онкогенното сигнализиране.

Противоракови средства от растителен произход също са били оценявани в контекста на хепатоцитите с използване на AML12 клетки. Choedon и колегите му тестваха фракции от изсушен латекс от Calotropis procera срещу хепатома линията Huh-7, нехепатома линията COS-1 и нетрансформирани AML12 хепатоцити. Метанолният екстракт и неговата фракция 8 предизвикаха масивна клетъчна смърт и фрагментация на ДНК в клетките Huh-7 и COS-1, докато клетките AML12 останаха незасегнати; успоредно с това, пероралното приложение на изсушения латекс напълно защити трансгенните мишки X15-myc срещу хепатокарциногенеза. [15] Такива тестове за селективност, при които клетките AML12 се използват като референция за немалигнени хепатоцити, са често срещана стратегия за идентифициране на кандидатни съединения с преференциална токсичност към туморните клетки в сравнение с нормалния чернодробен паренхим.

Сигнализацията на ретиноевата киселина (RA), която е свързана с потискането на HCC, е била изчерпателно картирана в AML12 клетки чрез анализ с cDNA микрочип на 39 000 миши гена. Мамун и колегите му идентифицираха 15 гена с повишена експресия и 3 с понижена експресия поне двукратно след 3 часа лечение с all-trans RA, като след 24 часа броят на гените с повишена експресия беше 26, а на тези с понижена – 48. [6] В последващо проучване, проведено от Вентура-Холман и колеги, бе използван микрочипов анализ на AML12 клетки, стабилно трансфектирани с v-erbA — онкопротеин, за който е известно, че оказва доминантно-негативен ефект върху рецепторите на ретиноевата киселина — за да се идентифицират кои гени, реагиращи на РА, се влияят от v-erbA, както и гените, регулирани от v-erbA на нивото на базалната транскрипция, някои от които са свързани с канцерогенезата. [16]

Оксидативен стрес и увреждане от исхемия-реперфузия

Увреждането от исхемия-реперфузия (I/R) представлява сериозно клинично предизвикателство в чернодробната хирургия и трансплантацията, а клетките AML12 са били използвани за моделиране на основните оксидативни механизми. Хага и колегите му демонстрираха, че клетките AML12, поставени в условия на хипоксия/реоксигенация, бързо развиват оксидативен стрес, като много от клетките претърпяват апоптоза. [17] Потискането на изоформата p66 на ShcA (p66shc) чрез РНК-интерференция (RNAi) значително намали клетъчния оксидативен стрес и индуцираната от H/R апоптоза и придаде резистентност към водороден пероксид. Защитата се дължеше по-скоро на засиленото неутрализиране на ROS, отколкото на инхибирането на образуването на ROS: антиоксидантните протеини MnSOD и Ref-1 и антиапоптотичният Bcl-xL бяха нагоререгулирани, докато проапоптотичният FLICE беше надолурегулиран, а експресията на каталазата остана непроменена. Тези резултати идентифицираха p66shc като потенциална терапевтична мишена при увреждане на черния дроб, причинено от I/R.

Технологията на антисенс олигонуклеотидите е охарактеризирана в AML12 клетки в контекста на Fas-медиираната клетъчна смърт. Тонберг и колегите му сравниха шест фосфоротиоатни олигонуклеотида, насочени към мРНК на Fas в клетки AML12, като установиха, че четири от тях значително намаляват нивата на мРНК, а един от тях произвежда стабилен фрагмент от разцепване на 3′-мРНК, който съответства на антисенс-комплементарната последователност. [5] Това проучване подчерта, че клетките AML12 са подходящ модел за оценка на ефективността на антисенс терапията и за изследване на механизмите на разграждането на РНК, медиирано от РНКаза H, в чернодробните клетки.

Цялостното цитогенетично и транскриптомно профилиране потвърди, че клетките AML12 поддържат ясна програма на хепатоцитна линия, с силна експресия на Hnf4a, Foxa2 и Prox1, ядрен протеин HNF4α, както и липса на маркерите, определящи линията на чернодробните звездчати клетки, холангиоцитите и клетките на Купфер. [18] Същият набор от данни обаче разкри изразена транскрипционна сигнатура, свързана със стрес и прогениторни клетки, включваща много висока експресия на Spp1/остеопонтин, Ccl2 и Plscr1, заедно с маркери на дуктулите като Krt19, Sox9, Hnf1b и Jag1. Тази адаптирана към увреждане, подобна на прогениторните клетки базова линия превръща AML12 в практичен модел за вътрешен стрес на хепатоцитите, възпалителна сигнализация и епителна пластичност, при условие че базовото състояние се вземе предвид при интерпретирането на резултатите в проучванията за оксидативен стрес и токсикологичните изследвания.

Заключение

Клетките AML12 остават един от най-широко използваните миши модели на хепатоцити в изследванията на черния дроб, като предлагат уникален баланс между функцията на диференцирани хепатоцити и дългосрочна стабилност in vitro. Създадена от Wu, Merlino и Fausto през 1994 г. [1], линията оттогава подпомага изследвания в областите на неалкохолната мастна чернодробна болест, лекарствено-индуцираното увреждане на черния дроб, липидния метаболизъм, инсулиновата резистентност, апоптозата, хепатоцелуларния карцином и увреждането от исхемия-реперфузия. Референтното проучване на Sefried и колеги очерта границите на капацитета им за инсулинова сигнализация и показа, че по отношение на глюконеогенните и хепатокиновите крайни точки клетките HepG2 всъщност могат да бъдат по-близкият модел. [8] По-нови цитогенетични и транскриптомни профили документираха почти тетраплоиден, анеуплоиден кариотип и частична дедиференциация, което налага допълнителна валидация в първични хепатоцити, органоиди или in vivo модели, когато се изисква напълно зряла функция на хепатоцитите. [18] При използване с оглед на тези уговорки — било то за фармакология на PPARα, моделиране на вирусен хепатит или изследване на оксидативния стрес — клетките AML12 предоставят надеждна, добре характеризирана платформа за хипотетично ориентирана биология на черния дроб. За да поръчате клетки AML12 или да получите информация за техническите характеристики, посетете cytion.com.

Ключови публикации

1. Wu JC, Merlino G, Fausto N (1994) Създаване и характеризиране на диференцирани, нетрансформирани клетъчни линии от хепатоцити, получени от мишки, трансгенни за трансформиращ растежен фактор алфа. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. PMID: 7904757
2. Wada W, Maeshima A, Zhang YQ (2004) Оценка на функцията на бета-C-субединицата на активина в култивирани хепатоцити. Американско списание по физиология. Ендокринология и метаболизъм. PMID: 15039147
3. Wada W, Medina JJ, Kuwano H (2005) Сравнение на функцията на бета(C) и бета(E) субединиците на активина в хепатоцити AML12. Списание по ендокринология. PMID: 15863943
4. Ли С., Тарн С., Уанг У.Х. (2002) Протеинът Х на вируса на хепатит В регулира по различен начин протичането на клетъчния цикъл в X-трансформиращи и нетрансформиращи хепатоцитни (AML12) клетъчни линии. Списание по биологична химия. PMID: 11756437
5. Тонберг Х., Далгрен С., Валестедт С. (2004) Индуцираната от антисенс деградация на мРНК на Fas води до образуването на стабилен 3'-мРНК фрагмент, специфичен за дадено място, чрез екзонуклеазно разцепване на комплементарната последователност. „Олигонуклеотиди“. PMID: 15625917
6. Mamoon A, Ventura-Holman T, Maher JF (2008) Гени, реагиращи на ретиноевата киселина, в мишия хепатоцитен клетъчен линия AML 12. Gene. PMID: 18006250
7. Clemenz M, Frost N, Schupp M (2008) Регулация на гени, специфични за черния дроб и представляващи мишени на алфа-рецептора, активиран от пролифератори на пероксизомите, чрез блокера на ангиотензин I-рецептора телмисартан. Diabetes. PMID: 18184928
8. Сефрид С., Харинг Х.У., Вайгерт К. (2018) Пригодност на хепатоцитните клетъчни линии HepG2, AML12 и THLE-2 за изследване на инсулиновата сигнализация и експресията на гените на хепатокините. Open biology. PMID: 30355754
9. Pierce RH, Campbell JS, Stephenson AB (2000) Нарушение на редокс-хомеостазата при апоптоза, индуцирана от туморния некротичен фактор, в клетъчна линия от миши хепатоцити. The American journal of pathology. PMID: 10880392
10. Liao JH, Zhou BH, Chai MQ (2001) Циклохексимид блокира TGF-бета1-индуцираната апоптоза в миши хепатоцити. Acta pharmacologica Sinica. PMID: 11741524
11. Dooley S, Hamzavi J, Ciuclan L (2008) Специфичната за хепатоцитите експресия на Smad7 намалява TGF-бета-медиираната фиброгенеза и предпазва от увреждане на черния дроб. Гастроентерология. PMID: 18602923
12. Хуанг З., Жоу С., Никълсън А.С. (2008) Активирането на рецептора алфа, активиран от пролифератори на пероксизомите, при мишки индуцира експресията на чернодробния рецептор за липопротеини с ниска плътност. British Journal of Pharmacology. PMID: 18852694
13. Qiu L, Wu X, Chau JF (2008) Алдоз редуктазата регулира фосфорилирането и активността на чернодробния рецептор алфа, активиран от пролифератори на пероксизомите, като по този начин влияе върху липидната хомеостаза. Списание по биологична химия. PMID: 18445591
14. Butler M, McKay RA, Popoff IJ (2002) Специфичното инхибиране на експресията на PTEN обръща хипергликемията при диабетни мишки. „Диабет“. PMID: 11916922
15. Чоедон Т., Матан Г., Аря С. (2006) Противоракови и цитотоксични свойства на латекса от Calotropis procera в трансгенен миши модел на хепатоцелуларен карцином. „Световно списание по гастроентерология“. PMID: 16688796
16. Ventura-Holman T, Mamoon A, Subauste JS (2008) Модулация на експресията на гени, регулирани от RA, чрез онкопротеина v-erbA. Gene. PMID: 18775481
17. Хага С., Теруи К., Фукай М. (2008) Предотвратяване на увреждането на хепатоцитите от хипоксия/реоксигенация чрез аблация на p66(shc): повишена експресия на антиоксидантни и антиапоптотични протеини. Списание за хепатология. PMID: 18191273
18. Асар Д.Й., Канкел С., Келер Д.Т. (2026) Цялостно цитогенетично и геномно профилиране на мишия хепатоцитен клетъчен линия AML12 (Alpha Mouse Liver 12). Cells. PMID: 41827824
19. Йода М., Мизуно Р., Изуми Й. (2023) Никотинамид-N-метилтрансферазата регулира липидния метаболизъм чрез SAM и 1-метилникотинамид в клетъчната линия на хепатоцити AML12. Списание по биохимия. PMID: 37014628
20. Бидооки Ш., Санчес-Марко Х., Мартинес-Беамонте Р. (2023) Протеинът TXNDC5 от ендоплазматичния ретикулум взаимодейства с PRDX6 и HSPA9, за да регулира метаболизма на глутатиона и липидната пероксидация в чернодробната клетъчна линия AML12. Международно списание по молекулярни науки. PMID: 38138960
21. Бидооки Ш.Х., Алехо Т., Санчес-Марко Х. (2022) Наночастиците, натоварени със сквален, ефективно предпазват чернодробните клетъчни линии AML12 от оксидативен стрес и стрес на ендоплазматичната мрежа по TXNDC5-зависим начин. „Антиоксиданти“. PMID: 35326231
22. Ли Й.Г., Ким Д. (2025) Томатинът подобрява метаболизма на глюкозата и митохондриалното дишане в инсулинорезистентните хепатоцитни клетъчни линии AML12 и HepG2 чрез AMP-активиран протеинкиназен път. Клетки. PMID: 40072058