Въведение

The 3T6-швейцарски албиносни клетки, известна още като Swiss 3T6, NIH 3T6, 3T6 и GM05862, представлява една от най-дълготрайните спонтанно безсмъртни клетъчни линии от миши фибропласти в биомедицинските изследвания. Създадена през 1963 г. от Тодаро и Грийн от разградени ембриони на мишки от породата Swiss, тази линия беше сред първите, които доказаха, че първичните ембрионални клетки на мишки могат да претърпят спонтанна безсмъртност при определени условия на пасажиране [1]. През следващите десетилетия изследователите са използвали албиносни клетки 3T6-Swiss в изключително широк спектър от дисциплини, включително вирусология, репарация на ДНК, нуклеотиден метаболизъм, биология на рецепторите и оценка на биоматериали. Бързото време на удвояване на клетъчната линия, стабилните характеристики на растежа и фибробластната морфология я превръщат в лесно управляем експериментален модел. Добре охарактеризираната ѝ реактивност към растежни фактори и митогени също я е превърнала в предпочитан инструмент за изучаване на сигналната трансдукция и регулацията на клетъчния цикъл в нетрансформирани и спонтанно трансформирани фибробластни среди.

Основни изводи

• 3T6-Swiss albino е спонтанно имунологично имунизирана клетъчна линия от фибробласти на мишки, създадена през 1963 г. от ембриони на швейцарски мишки от Тодаро и Грийн.
• Клетъчната линия носи регистрационен номер CVCL_0601 в базата данни Cellosaurus и се отличава с изключително бързо време на удвояване – приблизително 15 часа.
• Означението „3T6“ отразява режима на култивиране, използван за получаването му: прехвърляне на всеки 3 дни при инокулум от 6 × 10⁵ клетки на плака.
• Той се използва широко във вирусологичните изследвания, по-специално при проучванията на транскрипцията, репликацията и капсидните протеини на полиомавируса.
• Тази клетъчна линия служи като надежден модел за изследване на механизмите за репарация на ДНК, сигнализацията на растежните фактори и биосинтезата на нуклеотиди.
• Клетките 3T6-Swiss albino са податливи на вътреклетъчна бактериална инфекция, което ги прави подходящи за изследвания на взаимодействието между гостоприемник и патоген.
• Клетъчната линия е преминала тестове за биосъвместимост и цитотоксичност в рамките на изследвания в областта на биоматериалите и заздравяването на рани.

Какво представлява 3T6-Swiss albino?

Линията 3T6-Swiss albino (CVCL_0601) е получена от тъкан на цели ембриони на мишки от породата „Swiss albino“; в базата данни Cellosaurus полът на линията е отбелязан като мъжки. Първоначалните култури са били подготвени чрез смилане на обединени 17- до 19-дневни ембриони на швейцарски мишки, така че линията не може да бъде проследена до едно-единствено идентифицирано донорско животно [1]. Клетъчната линия беше създадена чрез знаковия протокол „3T“, разработен от Тодаро и Грийн, при който първични ембрионални клетки от мишки бяха подлагани на последователни пасажи при фиксирани интервали и плътности на инокулация, докато не настъпи спонтанна безсмъртност. Номенклатурата отразява директно този режим: „3T“ означава прехвърляне на всеки три дни, а втората цифра обозначава инокулума в единици от 10⁵ клетки на плака. Съответно, 3T6 се поддържаше при 6 × 10⁵ клетки на плака, заедно с родствените линии 3T3 (3 × 10⁵) и 3T12 (12 × 10⁵) описани в същото проучване [1].

Условията на култивиране, използвани по време на създаването, са определили получения фенотип. Докато линията 3T3 умишлено е била поддържана при ниска плътност и никога не й е било позволено да достигне конфлуентност — което е довело до създаването на линия с изключително силна контактна инхибиция — линиите, поддържани при по-високи плътности, постепенно са загубили контактната инхибиция, образували са многослойни структури и са достигнали значително по-високи плътности на насищане [1]. Поради това клетъчните банки описват линията 3T6 като линия, която не се инхибира при контакт, което е в явен контраст с линията 3T3. Подобно на всички установени миши линии в това проучване, 3T6 също премина от диплоиден към хетероплоиден кариотип по време на установяването си, като се установи в хипотетраплоидния диапазон; банките съобщават за нестабилен кариотип с основна линия от 78–81 хромозоми. Линията произвежда колаген и хиалуронова киселина, като запазва определени характеристики на съединителната тъкан, които отразяват нейния фибробластен произход. Видовата идентичност е потвърдена чрез високопроизводително секвениране, насочено към гена на субединица 1 на цитохром c оксидазата (COX1), което осигурява независима молекулярна автентификация на мишия произход [2].

Информация за клетъчните култури

Предимства на албиноските клетки 3T6-Swiss

Едно от най-практичните предимства на албиноските клетки 3T6-Swiss е бързият им темп на пролиферация. Тодаро и Грийн документираха как времето за поколение на новопоявилата се линия 3T6 е спаднало от 29 часа на 15 часа в рамките на осем последователни прехвърляния, след като популацията е станала напълно хетероплоидна, като в същата линия са регистрирани стойности под 14 часа [1]. Съответно, в банките за клетки е посочено време за удвояване от приблизително 15 часа. Това подпомага експерименталните работни процеси с висока производителност и намалява времето, необходимо за получаване на достатъчен брой клетки за анализи, докато начинът на растеж като адхезивен монослой улеснява директното микроскопско наблюдение и манипулация.

Широката експериментална приложимост на албиноските клетки 3T6-Swiss представлява второто основно предимство. Клетъчната линия поддържа стабилна и преходна трансфекция с редица експресионни конструкции, използвана е за продуктивно размножаване на полиомавируси и реагира надеждно на извънклетъчни стимули като растежни фактори и пуринергични агонисти. Тази гъвкавост означава, че една-единствена клетъчна линия може да задоволи множество експериментални нужди в рамките на една лаборатория, като по този начин се намалява тежестта от поддържането на множество различни клетъчни запаси. Освен това линията е доказала своята полезност в широк спектър от дисциплини — от молекулярна вирусология до тестване на биоматериали — което подчертава нейната широка приложимост.

Ограничения на албиноските клетки 3T6-Swiss

Като спонтанно имунологично имунизирана клетъчна линия, която е загубила контактната инхибиция по време на установяването си, албиноските клетки 3T6-Swiss достигат значително по-високи насищащи плътности в сравнение с нормалните фибробласти и не проявяват зависимия от плътността растежен арест, характерен за културите с контактна инхибиция [1]. Поради това те не възпроизвеждат реакциите на контактна инхибиция, наблюдавани при линии като 3T3, което може да бъде от решаващо значение при планирането на експерименти, целящи да възпроизведат физиологията на нормалната тъкан. Изследователите, занимаващи се с туморно потискане, контрол на растежа в зависимост от закрепването или нормалните реакции при заздравяване на рани, трябва да проявяват предпазливост при интерпретирането на резултатите от тази линия. Кариотипът представлява свързано с това ограничение: 3T6 е хетероплоидна, а не диплоидна линия, с нестабилен хромозомен набор в хипотетраплоидния диапазон, поради което не е подходяща основа за работа, изискваща еуплоиден геном.

Допълнително ограничение е свързано с мишия, ембрионален и фибробластен характер на модела. Резултатите, получени в албиносни клетки 3T6-Swiss, може да не са пряко приложими към биологията на човешките клетки или към диференцирани клетъчни типове. Както при всички непрекъснати клетъчни линии, геномната дрейфа при голям брой пасажи може да доведе до фенотипна вариабилност. Поради това се препоръчва редовно удостоверяване на автентичността, за да се потвърди идентичността на вида и да се открият потенциални случаи на кръстосано замърсяване с течение на времето. Имайте предвид, че профилирането на къси тандемни повторения (STR) – „златният стандарт“ за човешките линии – не е приложимо в този случай; за нечовешките клетъчни линии утвърденият подход е ДНК-баркодирането на гена COX1, а 3T6 е автентифицирана именно чрез този метод [2].

Вижте пълните технически характеристики и поръчайте

Приложения

Вирусология и експресия на вирусни гени

Клетките 3T6-Swiss albino служат като продуктивна гостоприемна система за изследвания на полиомавируса вече няколко десетилетия. Хайд-ДеРуйшер и Кармайкъл използваха клетки NIH 3T6, за да проведат подробни ядрени тестове за продължителност на транскрипцията и да анализират времевата регулация на експресията на гените на полиомавируса по време на продуктивна инфекция [3]. Тяхната работа показа, че преходът от ранната към късната фаза на полиомавируса не се регулира на нивото на инициирането на транскрипцията. Вместо това преходът е свързан с промени в обработката на РНК – откритие, което фундаментално оформи разбирането за регулацията на вирусните гени в фибробластите на мишки.

Ри и Кармайкъл използваха системата за инфекция с NIH 3T6, за да изследват транслационната ефективност на късните мРНК на полиомавируса. Те съинфектираха клетки с два вирусни щама, различаващи се само по своите 5'-некодиращи последователности на късния лидер-екзон, и изолираха полизоми в късни етапи на инфекцията [4]. Техните експерименти за профилиране на полизомите показаха, че последователността на късния лидер не влияе върху транслационната ефективност, което даде важна механистична представа за използването на вирусните мРНК.

В допълващо проучване Чанг и колегите му идентифицираха сигнал за ядрена локализация (NLS) в С-терминалната област на малкия капсиден протеин VP2 на полиомавируса, като използваха две сходни стратегии [5]. При генетичния „субтрактивен“ подход конструкции на VP2 с пълна дължина и съкратени конструкции бяха трансфектирани в COS-7 клетки, като се показа, че отстраняването на остатъците Glu307–Leu318 ограничава VP2 в цитоплазмата. Биохимичният „адитивен“ подход се основаваше на NIH 3T6 клетки: синтетичен пептид, съответстващ на тази последователност, беше кръстосано свързан с телешки серумен албумин и имуноглобулин G, маркиран с флуоресцентен маркер и микроинжектиран в цитоплазмата на 3T6 клетки, където и двата конюгата се натрупваха в ядрото, докато неконюгираните преносителни протеини не го правеха. По този начин пригодността на 3T6 клетките за цитоплазмена микроинжекция беше от ключово значение за установяването на NLS.

Репарация на ДНК и сигнализация на растежните фактори

Клетките 3T6-Swiss albino са широко използвани за изследване на репарацията на скъсвания на ДНК-вериги, предизвикани от йонизиращо лъчение, и ролята на растежните фактори в модулирането на този процес. Билдин, Серегина и Жестяников изследваха кинетиката на репарацията на едноверижни (SSB) и двуверижни (DSB) скъсвания в Swiss 3T6 клетки, изложени на йонизиращо лъчение при дози от 5–10 Gy [6]. Те са използвали неутрална и алкална елуция, съчетани с центрофугиране в алкален захарозен градиент, за количествено определяне на скъсванията на веригите. Резултатите им показват, че лишаването от серум рязко намалява скоростта на репарацията, докато повторното стимулиране с епидермален растежен фактор (EGF) и инсулин частично я възстановява, което установява пряка връзка между митогенното сигнализиране и способността за репарация на ДНК уврежданията.

Последващо проучване на Bil'din, Seregina и Zhestianikov разшири тази работа, като характеризира специфичните ДНК-полимерази, участващи в радиационно-индуцираното възстановяване на SSB в пролифериращи, в състояние на покой и стимулирани с митоген Swiss 3T6 клетки [7]. Използвайки афидиколин – специфичен инхибитор на ДНК-полимеразите алфа и делта – и 2',3'-дидеокситимидин-5'-трифосфат за инхибиране на ДНК-полимераза бета, те установиха, че репарацията на SSB е по-чувствителна към афидиколин, независимо от пролиферативното състояние. Афидиколин инхибира възстановяването на ДНК приблизително три пъти по-ефективно в клетки в състояние на покой и в стимулирани с митоген клетки, отколкото в активно пролифериращи клетки, което сочи към наличието на полимераза, чувствителна към афидиколин — най-вероятно ДНК-полимераза алфа — като етапа, ограничаващ репарацията в клетките в състояние на покой.

В областта на нуклеотидния метаболизъм Татибана и колегите му проучиха ранната митогенна стимулация на метаболитния поток чрез фосфорибозилпирофосфат (PRPP) към нуклеотиди [8]. Работейки предимно с Swiss 3T3 клетки, те показаха, че EGF в комбинация с инсулин увеличава потока през PRPP приблизително двукратно и че за този отговор е необходимо постъпването на външен магнезий. Неактивните Swiss 3T6 клетки бяха изследвани заедно с човешки фетални фибробласти и показаха сравнима стимулация на синтеза на нуклеотиди при експозиция на серум, което поставя 3T6 директно в рамките на експерименталната серия и илюстрира как де novo биосинтезата на пурини и пиримидини се активира като ранен отговор на митогенната стимулация.

Регулиране на клетъчния цикъл и диференциация

Едно знаково проучване на Клейзер и Адам директно сравни клетките Swiss 3T3 и 3T6, за да изследва връзката между съдържанието на рибозомна РНК, размера на клетките и влизането в клетъчния цикъл [9]. Резултатите им разкриха фундаментална биологична разлика между двете линии: клетките 3T3 се нуждаеха от прагово ниво на съдържание на клетъчна рРНК, преди да влязат отново в клетъчния цикъл, докато клетките 3T6 започваха репликация на ДНК без съществено увеличение на рРНК. Тази разлика беше интерпретирана като доказателство, че трансформацията на 3T6 включва разкъсване на връзката с контролната точка за размера, която обикновено регулира влизането в клетъчния цикъл, като предоставя механистична представа за трансформирания фенотип на тази линия.

Thayer и колегите му демонстрираха, че трансфекцията на гена за миогенна детерминация MyoD1 активира експресията на ендогенния ген MyoD1, което показва положителна авторегулация [10]. Основната експериментална система беше линията 10T1/2, но ефектът върху ендогенната MyoD1 мРНК беше възпроизведен в Swiss 3T6 клетки — забележително единствената допълнителна линия сред няколкоте тествани линии фибробласти и адипобласти, в които това беше наблюдавано. Тази специфичност превръща 3T6 в информативен, пермисивен фон за изследвания на миогенната конверсия. Същата работа показа, че MyoD1 и миогенин участват в положителна авторегулаторна верига — механистичен принос към разбирането на миогенното ангажиране, публикуван в списанието „Cell“.

Чин и Лием използваха Swiss 3T6 клетки, успоредно с миши L tk⁻ клетки, като стабилен гостоприемник за трансфекция, за да изследват експресията на плъховите неврофиламентни протеини NF-L и NF-M в неневронален клетъчен контекст [11]. КДНК-те на неврофиламентите се активираха от промотори на SV40 и на вируса на саркома на Rous, докато ранен промотор на SV40 активираше селективния маркер за неомицин. Бяха изолирани G418-резистентни клони както с NF-L, така и с NF-M конструкциите, но успяха да се установят само клони, експресиращи NF-M, който може да бъде открит чрез имунофлуоресценция; имуноелектронната микроскопия показа, че NF-M се колокализира с виментина върху същите междинни филаменти. Отделно от това Гонзалез и колегите му използваха миши фибробласти Swiss 3T6, за да характеризират два различни сигнални пътя, медиирани от АТФ-рецептори, които регулират изтичането на калций и пропускливостта на плазмената мембрана, като демонстрираха селективна десенсибилизация между пътищата, което съответства на наличието на множество пуринорецептори в тези клетки [12].

Взаимодействия между гостоприемник и патоген

Албиноските клетки 3T6-Swiss се оказаха продуктивен in vitro модел за изучаване на вътреклетъчни бактериални патогени, по-специално Spiroplasma eriocheiris. Hou и колегите му демонстрираха, че S. eriocheiris може да инвазира 3T6 клетки, да образува включения и да предизвика вакуолизация, както бе визуализирано чрез имунофлуоресценция и трансмисионна електронна микроскопия [13]. Проучванията с проточна цитометрия и MTT тестове потвърдиха, че инфекцията предизвиква апоптоза и значително намалява жизнеспособността на клетките. Инфекциозните бактерии бяха откриваеми още един час след инфекцията, като броят им се увеличи рязко до 12 часа. Сравнителният профил на експресията на мРНК и микроРНК в инфектираните 3T6 клетки идентифицира 619 транскрипта с различна експресия и 22 микроРНК с различна експресия след шест часа, които се фокусираха върху сигналните пътища на фокалната адхезия и MAPK.

Молекулярните механизми на това взаимодействие бяха допълнително анализирани в същия клетъчен модел. Hou и колегите му идентифицираха адхезин-подобен протеин (ALP) върху външната мембрана на S. eriocheiris и показаха, че той е необходим за инфекцията на 3T6-Swiss албиносни клетки [14]. Скринингът с дрождов двухибриден метод, фар-уестърн блотинг и експерименти за колокализация установиха, че ALP се свързва с EGF-домейна на мишия протеин фибулин-7 и че рекомбинантният ALP потиска активността на EGFR-пътя в 3T6-клетките чрез конкуренция с EGF — ярък пример за бактериален повърхностен протеин, който използва ос на растежен фактор на гостоприемника. В допълващо проучване Zhu и колегите му охарактеризираха лизофосфолипаза на S. eriocheiris, отбелязвайки способността на организма да нахлува и да оцелява в миши 3T6 клетки, и показаха чрез неутрализация с антитела, че ензимът допринася за вирулентността по време на ранната инфекция [15]. Взети заедно, тези проучвания утвърждават 3T6-Swiss албино клетките като възпроизводим бозайнически модел за изследвания на инфекциите със Spiroplasma.

Оценка на биоматериали и приложения в биосензорите

Силният растеж и фибробластните характеристики на 3T6-Swiss albino клетките ги превърнаха в полезен модел за оценка на биосъвместимостта на нови биоматериали. Ратинавел и колегите му оцениха електроизтъкани композитни наноскелети, състоящи се от мезопорест силициев диоксид (SBA-15), поликапролактон и куркумин, за приложения при заздравяване на рани [16]. Клетъчната миграция, пролиферацията и биосъвместимостта бяха оценени в Swiss 3T6 клетки чрез тестове за клетъчна адхезия и живи/мъртви клетки, като допълнение към антибактериалните тестове и in vivo модел на рана при плъхове. Проучването подчерта практическата полезност на 3T6-Swiss албино клетките като платформа за скрининг на потенциални биоматериали за заздравяване на рани.

Освен за тестване на материали, албиноските клетки 3T6-Swiss са били използвани в изследвания на биосензори на клетъчна основа. Николини и колегите му използваха потенциометричен алтернативен биосензор (PAB) на силициева основа — конфигурация на преобразувател, чувствителен към pH и активируем със светлина — за наблюдение на скоростта на екстрацелуларното подкиселяване в реално време като показател за токсичността на лекарствата [17]. Наред с първични хепатоцити от плъхове и хепатомни клетки HepG2, третирани с митоксантрон, авторите са регистрирали промени в скоростта на подкиселяване на миши фибробласти 3T6 след третиране с ДНК-антиметаболита цитарабин (Ara-C) и са сравнили показанията на сензора с тези от конвенционалната оптична микроскопия, тестовете с „Неутрално червено“ и „Трипан синьо“. Клетъчната линия беше подходяща за тези експерименти поради предсказуемата си метаболитна активност и лесното отглеждане върху сензорни субстрати. Като цяло тези приложения показват, че 3T6-Swiss албино клетките заемат полезна ниша в транслационните изследвания, свързващи клетъчната биология и науката за материалите.

Заключение

Албиноските клетки 3T6-Swiss (CVCL_0601) представляват изключително универсална и исторически значима клетъчна линия от миши фибробласти. Първоначално създадена от ембриони на швейцарски мишки от Тодаро и Грийн през 1963 г. при тридневен режим на трансфер при 6 × 10⁵ клетки на плака, линията е натрупала обширна литература, обхващаща вирусология, репарация на ДНК, биология на клетъчния цикъл, миогенна диференциация, рецепторно сигнализиране, взаимодействия между гостоприемник и патоген и оценка на биоматериали. Бързото ѝ време на удвояване, податливостта към продуктивна вирусна инфекция и отзивчивостта към растежни фактори и митогени я превръщат в лесна за работа и експериментално гъвкава моделна система. Независимо дали целта е да се изучава транскрипцията на полиомавируса, да се изследва репарацията на радиационно-индуцирани скъсвания на ДНК-веригите, регулирана от EGF, да се оцени биосъвместимостта на нови скафолди за заздравяване на рани или да се оцени вътреклетъчната бактериална патогенеза, албиноските клетки 3T6-Swiss предлагат добре валидирана и възпроизводима експериментална платформа. Изследователите, които желаят да включат тази клетъчна линия в своите програми, могат да разгледат пълните спецификации на продукта или да поръчат албиносни клетки 3T6-Swiss директно на cytion.com.

Ключови публикации

1. Todaro GJ, Green H (1963) Количествени изследвания на растежа на клетки от миши ембриони в култура и тяхното развитие в установени линии. The Journal of Cell Biology. PMID: 13985244
2. Lung O, Candlish R, Nebroski M, et al. (2021) Секвениране с висока производителност за идентифициране на видовете и откриване на контаминация при 63 клетъчни линии. Scientific Reports. PMID: 34737324
3. Хайд-ДеРуйшер Р., Кармайкъл Г.Г. (1988) Превключването между ранни и късни гени при полиомавируса не се регулира на нивото на иницииране на транскрипцията и е свързано с промени в обработката на РНК. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. PMID: 2848251
4. Rhee E, Carmichael GG (1989) Ефективност на транслацията на късни мРНК молекули на полиомавируса, които се различават по последователностите на своите 5'-некодиращи късни лидерни екзони. Journal of Virology. PMID: 2535746
5. Chang D, Haynes JI 2nd, Brady JN, Consigli RA (1992) Идентифициране на последователност за ядрена локализация в капсидния протеин VP2 на полиомавируса. „Вирусология“. PMID: 1333132
6. Bildin VN, Seregina TB, Zhestyanikov VD (1990) Ефект на епидермалния растежен фактор (EGF) и инсулина върху кинетиката на репарацията на радиационно-индуцирани ДНК-лезии. Acta Biologica Hungarica. PMID: 2094129
7. Билдин В.Н., Серегина Т.Б., Жестяников В.Д. (1992) Регулирането на процеса на репарация на ДНК в клетките на бозайници. IV. Ролята на ДНК-полимеразите в регулацията от епидермалния растежен фактор на репарацията на едноверижни скъсвания на ДНК, предизвикани от йонизиращо лъчение в миши клетки Swiss 3T6. Tsitologiia (на руски; резюме на английски). PMID: 1295156
8. Татибана М., Ишиджима С., Кита К. и др. (1989) Ранна митогенна стимулация на метаболитния поток чрез фосфорибозилпирофосфат към нуклеотиди в клетки Swiss 3T3 и необходимост от външен магнезий за реакцията. Advances in Enzyme Regulation. PMID: 2483026
9. Клеузер Б., Адам Г. (1985) Взаимосвързаност между клетъчното съдържание на рРНК и регулацията на клетъчния цикъл при нормални и трансформирани миши клетъчни линии. „Cell Biology International Reports“. PMID: 3905022
10. Thayer MJ, Tapscott SJ, Davis RL, Wright WE, Lassar AB, Weintraub H (1989) Положителна авторегулация на гена за миогенна детерминация MyoD1. Cell. PMID: 2546677
11. Чин С.С., Лием Р.К. (1989) Експресия на неврофиламентните протеини NF-L и NF-M при плъхове в трансфектирани неневронални клетки. European Journal of Cell Biology. PMID: 2516804
12. Гонзалес Ф.А., Бонапаче Е., Белзер И., Фридберг И., Хепел Л.А. (1989) В миши фибробласти Swiss 3T6 могат да се разграничат два различни рецептора за АТФ въз основа на тяхната десенсибилизация. Biochemical and Biophysical Research Communications. PMID: 2818584
13. Hou L, Gu W, Zhu H и др. (2017) Spiroplasma eriocheiris индуцира апоптоза в миши албиносни клетки 3T6-Swiss, свързана с механизма на инфекцията. Molecular Immunology. PMID: 28889064
14. Hou L, Liu Y, Gao Q и др. (2017) Протеинът, подобен на адхезин (ALP) на Spiroplasma eriocheiris, взаимодейства с протеини от домейна на епидермалния растежен фактор (EGF), за да улесни инфекцията. Frontiers in Cellular and Infection Microbiology. PMID: 28184355
15. Zhu H, Liu P, Du J и др. (2017) Идентифициране на лизофосфолипазен протеин от Spiroplasma eriocheiris и потвърждаване на неговата функция. Microbiology (Reading). PMID: 27926815
16. Rathinavel S, Korrapati PS, Kalaiselvi P, Dharmalingam S (2021) Нанофибри от PCL/куркумин с вграден мезопорест силициев диоксид за приложение при заздравяване на рани. European Journal of Pharmaceutical Sciences. PMID: 34571179
17. Николини С., Ланци М., Акосато П. и др. (1995) Биосензор на силициева основа за тестване на токсичността в реално време в нормални и ракови чернодробни клетки. „Биосензори и биоелектроника“. PMID: 7576440